Смята се, че чадърът е най-добрият предмет за разходка в дъжда. Има обаче друго, не по-малко прекрасно изобретение - дъждобран. Най-често изглежда като дъждобран с качулка, но в съвременните магазини можете да намерите различни модели, които помагат да се предпазят не само дрехите, но и детски колички, раници и дори домашни любимци от дъжд.
@gampstore
Първият дъждобран се появява в древни времена. Има предположение, че първобитният ловец, след като се завърнал у дома, хвърлил кожата на животното, което е убил, върху раменете на своята „съпруга“. По този начин той демонстрира успеха си, но жената подходи към този подарък практично, използвайки го като пелерина, която предпазва от дъжд и лошо време.
Малко по-късно хората се научиха да шият дъждобран, който осигуряваше добра защита от сняг и вятър, но беше напълно ненужен елемент в дъждовно време само защото го шиеха от материали, които бързо абсорбираха вода. Това продължава до 1822 г., когато неизвестният дотогава учен К. Макинтош, докато работи в лабораторията си, изцапа сакото си с гума.Той не придаде голямо значение на този факт и може би историята щеше да се развие по различен начин, ако не го беше хванал дъждът на път за вкъщи. Макинтош забеляза, че всичките му дрехи бяха подгизнали, а частта от ръкава му, изцапана с гума, не само остана суха: водата буквално се стичаше на големи капки, без изобщо да се абсорбира.
Предприемчивият шотландец накиснал дрехите си в тази материя и повторил експеримента отново. Успехът беше зашеметяващ: година по-късно Чарлз Макинтош патентова изобретението си и те започнаха активно да шият оборудване за моряци и рибари от тъкан, импрегнирана с каучук.
Въпреки това, те бързо забелязаха значителен недостатък на първите гумени дъждобрани: водата проникна през шевовете и следователно дрехите отдолу се намокриха. След това изобретателят финализира своето творение, създавайки технология за запечатване на шевове, която е уникална по тези стандарти.
След това дъждобранът стана почти съвършен, с едно изключение: ученият не успя да отърве дъждобрана от миризмата на гума.
В тази форма дъждобранът се използва дълго време и не само от моряци, но и от обикновени жители на европейски градове. Изглежда, че изобретението е перфектно и не изисква модификация. Но каучукът много натежаваше дъждобрана, а освен това се топеше и ставаше лепкав на жаркото слънце. Затова един ден американецът Чарлз Гудиър решава да го подобри и през 1839 г. след многобройни експерименти получава еластичен и лек материал, който става идеален за такова облекло.
@cutcut.детско облекло
Има достатъчно разновидности на модерни дъждобрани. И така, има еднократни и многократни дъждобрани. Ако първите най-често са изработени от полиетилен и на външен вид приличат на големи чанти - тънки и прозрачни, то вторите са ушити от много по-издръжливи материали, например от болоня.
Дъждобраните също се различават по стил.Най-разпространеният модел е разкроен като шлифер. Тя е широка, доста дълга, с ръкави и качулка. Интересно е пончото за дъжд. Това е пелерина с качулка, която най-често се носи през главата.
Има и вариант, който наподобява палто. Това е независим гардероб, който не само предпазва от дъжд, но и осигурява топлина благодарение на изолираната подплата, пришита към горния защитен слой.
@pupszemli
Разлики има и в начина на използване на дъждобрана. Например, комплектът аксесоари на всяка модерна количка включва прозрачен дъждобран от мушама. Има и специални дъждобрани, които приличат на балдахин и се използват от туристите.
1
