Очилата са най-разпространеното оптично устройство в света, предназначено за корекция на зрението. Кога и от кого е изобретен този аксесоар не е известно със сигурност. Има обаче версия, че още през 1 век от н. е. учените са забелязали, че стъклото и някои скъпоценни камъни увеличават размера на предметите.
Така самият император Неон наблюдавал гладиаторските битки през голям изумруд, който носел със себе си навсякъде.
По време на разкопки в Троя на брега на Егейско море палеонтолозите откриха няколко гробници, една от които съдържаше лещи от планински кристал. За съжаление не може да се твърди със сигурност, че древните хора са ги използвали като оптичен инструмент. Може би е бил красив аксесоар или предмет, използван за запалване на огън.
В гробницата му бяха открити очилата на древноегипетския фараон Тутанкамон, един от първите появили се на бял свят. Тяхната рамка се състоеше от бронз, а стъклото беше заменено от много тънки изрезки от изумруд.
Средновековният арабски механик и астроном Ибн ал-Хайтам, който случайно счупи стъклена топка, доказа, че ако наблюдавате обект през стъклени парчета, те променят формата си.Именно този учен доказа в началото на 11 век след Христа: когато четете текст през сферично парче стъкло, буквите стават по-големи. Той е автор на колосален труд по оптика, състоящ се от седем книги. Освен това именно той решава да използва стъклена топка като лупа и да я използва за подобряване на зрението на възрастните хора.
Това откритие не можеше да бъде завършено още няколко десетилетия. През цялото това време хората все още използваха малки парчета стъкло, като ги държаха само на едното око.
Едва през 1240 г. европейските монаси правят нещо като модерна лупа и активно я използват на практика.
През 1285 г. в Италия се появяват първите модерни очила от разтопено стъкло и метални рамки. Те са изобретени от известен стъклар от онази епоха, но прозрачните лещи в очилата започнаха да се използват много по-късно.
Очилата за хора, страдащи от късогледство, се появяват едва през 16 век: преди това е изследвано само далекогледство и съответно очилата са предназначени за хора специално с това заболяване.
Слънчевите очила, без които съвременните хора не могат да си представят живота си, се появиха сравнително наскоро в сравнение с първата оптика. Има версия, че докато подготвял кампания срещу Египет, Наполеон наредил на всички свои войници да носят очила, за да предпазят очите си от палещото африканско слънце. Оптичните стъкла бяха покрити със сажди и лак, което значително влоши зрението и видимостта на военния персонал.
Пълните слънчеви очила са разработени по време на Първата световна война за военни пилоти. Те предпазваха очите на пилотите не само от ослепителната слънчева светлина, но и от UV радиацията.Този аксесоар не беше скъп, а носенето на авиатори беше полезно и престижно.
Днес милиони хора по света обичат да носят слънчеви очила, те са не само елемент на стил, но и идеално предпазват очите им от слънчевите лъчи.